Целта на лабораторната симулация е да се провери теория на Стивън

Целта на лабораторната симулация е да се ревизира теория на Стивън Хокинг

Екип от физици от Амстердамския университет в Холандия симулираха хоризонта на събитията на черна дупка в лаборатория. Наблюдаваха еквивалента на неуловима форма на лъчение, която за първи път бе разказана в доктрина на Стивън Хокинг, изяснява отчет на Science Alert, пише .

 

Новото изобретение може да помогне на научната общественост да създаде напълно нова доктрина, която да съчетае общата теория на относителността с правилата на квантовата механика.

Радиация на Хокинг

Изследователите са употребявали еднопосочна верига от атоми, с цел да симулират хоризонта на събитията на черна дупка в лабораторни условия. Полученото, вследствие на това излъчване на Хокинг, се прояви като очевидно зарево. В теорията на Хокинг става въпрос за частици, основани от разстройства в квантовите флуктуации, породени от разкъсването на пространство-времето от черната дупка.

Някои учени считат, че лъчението на Хокинг може да помогне за превъзмогване на пропастта сред общата доктрина на относителността и квантовата механика. Това е належащо, тъй като се демонстрират изцяло разнообразни правила от това, което виждаме в следената галактика, въпреки и в микромащаб.

Една от главните упоритости в живота на Стивън Хокинг е да работи за основаването на единна доктрина на квантовата гравитация. Той мечтае да сплоти двете непримирими теории. Следователно тя да може да се ползва универсално.

Хоризонтът на събитията на една черна дупка е региона, в която не може да излезе светлина или материя. Това, което се случва оттатък тази точка, съществува единствено на доктрина. В част от другите прочити се допуска, че някои черни дупки могат да бъдат червееви дупки, които обезпечават директни пътища до отдалечени райони на Вселената.

Симулиране на хоризонта на събитията

През 1974 година Стивън Хокинг допуска, че спиранията на квантовите флуктуации в хоризонта на събитията освобождават тип лъчение, доста сходно на топлинното лъчение.

Проблемът е, че това лъчение евентуално е прекомерно едва, с цел да бъде засечено от Земята.

Ето къде се появява симулираната черна дупка. Групата учени особено си слага за цел да проучва свойствата на лъчението на Хокинг, като сътвори негов аналог в лаборатория.

Това не е първият път, в който учени симулират черна дупка в лаборатория, само че учените от Нидерландия са съумели да видят зарево в симулирания от тях небосвод на събитията.

Разбира се, когато са били изпълнени избрани условия.

Тяхната едноизмерна верига от атоми всъщност разрешава на електроните да „ скачат “ от една позиция на друга. Те са съумели да трансформират лекотата, с която може да се реализира прескачането, създавайки тип небосвод на събитията, който се намесва във вълновата природа на електроните.

Според учените това е довело до повишение на температурата, което подхожда на теоретичните упования, само че единствено когато част от веригата от атоми се е популяризирала отвън хоризонта на събитията. Те допускат, че това би могло да значи, че заплитането на частиците на хоризонта на събитията може да е това, което генерира Хокинг радиацията.

Моделът на откривателите дава опция да се изследва лъчението на Хокинг както в никакъв случай до момента. Това доближава научната общественост към осъществяването на желанието на Стивън Хокинг да съчетае един път вечно общата доктрина на относителността и квантовата механика.